На моменти ми са случва да гледам телевизия ( кратка история )

0
736

На моменти ми се случва да гледам телевизия и пак попадам на абсурди! Точно и за това не гледам. Само шъшкании и нищо особено! Та, слушам аз някаква реклама за хранителни добавки и си мисля.. -Абе на времето ги немаше тия работи, бе? Пак ви връщам назад. Преди двайсе годин.

От апчетиата помня Амидуфен и Витмаин Ц имаше майка в назе.И едно зелено такова,дека ми мажеа гърлото.Бляк, мразех го тва ! И понеже бех злояда, ма и циганска баница не съм яла, щото не ми аресваше миризмата на свинска мас с червен пипер върху леба. И баба одеше по комшиите да дири мед, че ние немахме кошери. Да ми тура по една лъжица медец сабаале в топлото млеко. Нашо си беше млекото. Белким проям.

Ма дръжки. Кви добавки, кви глупости?! Никаква химия немаше! Немахме търпение с децата от махалата да станат първите краставици , па ги ядехме саде с пръста. Те, живи сме! Ми коги бегааме от час да берем череши.

Срещу даскалото имаше една , до един гараж. Помните ли? И след сутрешната ведрина дека правeeме коги беше убаво времето в училище. Директорката ни изкара сите, дека сме кръшили клони от черешата. Оти жената е одила при нея да се оплаква и ни е познала кой на кой е.

Ми кога завършиеме 8ми клас, тамън пангашори и не требваа пари вече. Kа одиеме на къра да късаме на царевицата свилата от горе. И за тва ни плащаа едни 15лв.на ден. И ем изморени, ем доволни , че видиш ли имаме пари. Па смех колко!! И те, па сме живи , бе ! Да ви връщам ли още? Много ми липсва това време ! Всичко беше чисто. И даже в отношенията немаше добавки, бои, изкуственяци и пустиняци! Сега живеем по здравословен начин. Що тогава да не би да сме мрелe?!

Автор: Иси /Isi /

Харесайте страницата и във Фейсбук

Виж и това

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here