Нова мода в Северозапада – хората си подаряват добрини

1979

Една мълва за добро дело мина над Враца. Мнозина я приеха като шега, но тя се оказа истина.Омръзнало на живеещите по улица „Чеган” да чупят колите си по уличните дупки, да вадят децата си от тях. И решили сами да ги запълнят. С доброто дело се заели няколко мъже, а жените им отстрани дали име на импровизираната им бригада. Нарекли я „Чеган строй”. Така към бойното име на улицата се прибавило ново – съвременно, но вечно. Защото строителството е за дълги времена.

Та мъжете от „Чеган строй” събрали пари и поръчали бетон от местен възел. Измели дупките от боклука и ги напълнили с бетона. Улицата станала за пример.

Същата история се случила и в селата Горни и Долни Вадин, Оряховско. След като алармирали всички местни и държавни органи за лошия им път до Крушовене, по който са принудени да се движат линейки и училищен автобус, повикали неволята.

Събрали 4000 лв. лични средства и си поръчали студен асфалт.  100 чувала стигнали за 100 кв. м дупки. Едва тогава от Агенция „Пътна инфраструктура” им обещали през тази година да ремонтират пътя от Лесковец до Крушовене, както и кръстовището за към двете села. Но хората от миналата година са спокойни за децата си и техния автобус.

Четирима мъже от Вършец, известни като „Групата”, обновяват доброволно указателните табели в курорта Вършец. Румен Иванов, Димитър Митов, Любен Цветков и Божидар Кръстев започнали от местността „Райски кът” над емблематичната за курорта Иванчова поляна. Но не спрели до табелите – сковали дървени пейки, маси, вдигнали две беседки, поправили детските люлки. И всичко това без пари. Ако се наложи да купят строителен материал, вадят от джоба си. Ей така, за доброто на жителите и гостите на прочутия град.

„Групата” проявява и инициатива. Членовете и сами проучват и пишат на дървени табла нови данни за туристическите обекти. Благодарение на тях постителите вече знаят не само, че мястото се нарича „Райският кът”, но и на каква надморска височина е, какви са другите му особености.

В края на 2018 „Групата” е започнала изграждане на дървен панорамен мост над река Орлощица. Дали са дума, че мостът им ще стане готов до началото на активния туристически сезон, който в курорта започва от май.

Това, което правим, е за нашите съграждани и за многобройните посетители на курорта, сподели един от четримита – Румен Иванов.

Да правиш добро за другите е наша кауза, която отстояваме много години. Подкрепяме и помагаме на доброволците, коментира изявите на мъжете кметът на Вършец Иван Лазаров.

Двама мъже от село Делейна, община Брегово – Захари Костов и Любен Григоров, подариха на съселяните си кът за отдих. Започнали от възстановяването на естествена чешма, а след това до нея изградили беседка и барбекю.

В началото работели само с материали, купени от самите тях. Другите като видели какво правят двамата, решили и те да помогнат с пари. Така по малко дали от мизерните си пенсии близо 50 ДУШИ. Кътът станал за чудо и приказ и тогава решили да го открият официално. Това стана повод да се съберем, да си поговорим, обясни случилото се кметът на селото Людмил Якимов.

След като вода потекла от тази чешма, се сетили, че в селото имат още 5, които никой не знае кога са изграждани и от кого. Остарели са много, но ще е добре, ако и тях облагородят по същия начин.

И в село Слана бара, община Видин, се сдобиха с модерна чешма. На местните я дарил адвокатът от София Николай Беров. Коренът му е от това село и по тази причина решил, че трябва да остави нещо за спомен от рода му.

Водата за всички тече пред родната му къща. Кръстил чешмата „Беровата” и поканил владиката Даниил да я освети. Цяло село се събрало като за голям празник. Нека нашите деца, внуци и правнуци помнят своите корени, нека знаят откъде са тръгнали предшествениците им, казал адвокатът на съселяните си. Бил сварен и курбан за всички, присъствали на освещаването на родовата чешма.

Голям жест към своите направил и инж. Емил Манойлов от София. Той предоставил дядовата си къща в село Боровци, община Берковица, на местното читалище и селото.

Днес тя е неофициална етнографска сбирка, културен център. В нея всичко е запазено от времето на дядо Манойло и баба Ивана. Всичко – леглата, постелките, чергите по подовете, шкафовете, лавиците с грънците, дори костюмите на двамата.

Бабата е била голяма майсторка и всичко сама си е тъкала – покривките, пердетата. В мазето стои 4-тонна бъчва, която някога пълнели с вино, под навес на двора – каруцата на дядото, с която прибирали продукцията от полето. Къщата е със запазена архитектура и понеже е каменна – не е помръднала. Сега е стегната като гиздава девойка и посреща гости. Туристи искат да им приготвят храна на жив огън на старата печка на Манойлови и да седнат на масата им да се нахранят. А тази маса е на 150 години…

А колко паметници на забравени герои са издигнати в селата и градовете на Северозапада с лични средства и доброволен труд? Буди умиление скромният паметник на Козлодуйското даскалче – Младен Павлов Калинов, единственият българин, присъединил се към четата на Христо Ботев след слизнето и на козлодуйския бряг. Със закъснение в село Тияновци, община Брегово, научават, че той е роден в тяхното село. Проучват историята и се убеждават, че няма грешка – така е.

Неколцина тияновчани дават пари и доброволен труд и му издигат паметник. 

Това са Цветан Тимотеев, Иван Александров, Розалин Флоров, Иво Филипов, Никола Флоров, Людмил Радуканов, Златко Ангелов, Ангел Боянов, Дафин Евдокимов, Светослав Христов, Румен Петров, Генади Георгиев. Така повече от 165 години след рождението си Козлодуйското даскалче се връща за вечни времена в своето село…

Това е само последното от многото добри дела в Северозапада.

Макар и бедни, хората дават пари за лечение на болни деца, за ремонт на къщи, полуразрушени от пожари, за улици, чешми, мостове. За доброто на другите…

Избрано днес

-реклама-

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here