Седя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Някакъв човек ме моли, за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. (ВИЦ)

0
9392

Седя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има много голяма закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи”.

Някакъв човек ме моли, за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се, не чак толкова охотно, но нали сме хора, трябва да си помагаме. Стоя и чакам. Минават 15 минути и почва да ми писва, а оня го няма.

Отивам при един от гранична полиция и почвам да обяснявам ситуацията. Граничарят ме кани в една стая за протокола, взима ми личните данни…Стигаме до съдържанието на куфара, отваряме…вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам:

– Как може да съм такъв тъпанар!? Тихичко да си бял излязъл, щях да взема едно такси за 10 лв. на километър, че ако искам и до морето…

Граничарите се спогледаха и започнаха да тъпчат пачки по джобовете, а на мен ми текат лигите…

– Какво стоиш, бе?! Прибирай и ти, ти си нашия ангел хранител…Почвам и аз моментално да прибирам пачки. Взимам-пъхам, взимам-пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно…Събуждам се – цялото одеяло съм си напъхал в гащите…

Виж и това

beer