Я съм на средна възраст и до сеги не съм клатена.

0
15740

Я съм на средна възраст и до сеги не съм клатена. Живеа си скромно и достойно на село до чешмата на центаро. Мъж не съм имала, що тука са останали само дъртаци и пияници. Имам три сестри, все омъжени, и живи родителе. Обичам домашния уют, природата, виното и рикията. На бало пих уиски и много ми ареса квадратното шише. Моа да карам комбайн и трактор и да ги бутам и дръпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, що иначе затъвам у тинята. Имам мотор „Иже“ с кош. Коги вале големио дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овци, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, що требваше да ги свалям от сливите. Помним, че бай Митьо се кръстеше и мрънкяше: Макьоо, божкеее, на кое ли добро момче ша му почерни живота тоа дзвер?
Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. Още оди на барата да си дъри зъбите и златния мост. Мен у село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си дира мъж, че не се тръпи вече. Заран се се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми аресва да мачкам некой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гръчи, а я мачкам ли, мачкам… Дирим си мъж, да не е много учен, че да има за кво да си приказваме. А и учените, се са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи дома и да се занимава с кво ще. Да има жива душа покрай старците, че я като тръгна на лов, по два три дена се скитам по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ода. Сакам само да ме обича и да си правим деца. Секи ден да ме мандръса, ама убаво. Да ми пече по 200 кила рикия на годин и да ми помага с пиеньето. Нема да го бия или да го товара с много работа, че ме е стра, да не се повреди.

Виж и това

beer