-А помниш ли на село?

213

-А помниш ли на село?
Като деца не спяхме до късно и на обед не спяхме. Она баба чукаше на джама, че мекиците са готови и има топло млеко. Ако не чукаше щях да чуя трийсе и три пъти името си докато не стана.
Как ми липсват тия мекици!
Кой ще ти яде? В кунки по една голема и на вънка да играем. Знаехме къде се събират всички дечурлия още от сабаале.
Ако некой не носеше ластик за скачане, я на стражари и апаши. Прескачааме празните дворове и те си закачим дрехите на някоя трънка. Та после баба да ни добие. Още тогива помня имаше празни дворове.
Таман беше станало модерно и Истината или се осмеляваш.Ние бяхме си измисли различен начин да я играем, не като децата от града.
И стане ли пладне, па така. Ще чуя трийсе и три пъти името си за обед.
Баба пак викаше сложила ръце на кръста на буквата Ф.
Скрънява съм била. Повечко леб да ям ми викаше.
Най-примирах от кеф да видя на масата постна манджа с чушчици и топла питчица от печката ни Циганска любов.
И сега ми става мило.
И сирене имаше. Пресно.
А за десерт ако бехме одили на бостаня и дини можеше да има, ама нали някой трябва да играе като врътоглав.
Как ми липсва тая манджа!
И прашните колене, и кайганите на баба, и тия дни на село, и варени мамули.
Толкова малки неща, а толкова много са ми дали!

Автор: Иси /Isi /

Харесайте страницата и във Фейсбук

Виж и това