Боксьорът Илиян Колев: Излизам за победа на ринга в Ню Орлиънс на песента „Петко льо, капитанине“

200

Илиян Колев е плевенчанин, роден на 14 декември 1996 г. Китарата и боксът го съпътстват години наред, но в крайна сметка избира спорта. Завършва Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в града, както и неговият брат близнак Янис, който свири на ударни инструменти. Като състезател на боксов клуб „Мизия“ печели десетки престижни медали, а от 3 години преподава бокс в Ню Орлиънс в САЩ и дебютира със запомнящи се победи при професионалистите. Брат му Янис емигрира заедно с него – той също тренира бокс. По-малкият им брат Александър достойно ги замества с китарата си в НУИ „Панайот Пипков“, учи пеене и паралелно се развива в същия спорт. Защо е избрал страната на неограничените възможности и какво би пренесъл от там в България, разказва в откровено интервю за Plevendnes Илиян Колев.

– Колко години музиката беше част от живота Ви и кога разбрахте, че няма да се занимавате с нея?

– Музиката беше част от моя живот, докато учех в НУИ „Панайот Пипков“, сега само посвирвам на китара от време на време. Разбрах, че няма да се занимавам с музика, когато бях поканен в Националния отбор по бокс на България през 2012-та година.

Близнаците пред НУИ „Панайот Пипков“.

– Кога се запалихте по бокса и къде тренирахте в Плевен?

-sponsored-

– По бокса се запалих от мачове на Майк Тайсън. Като малки с брат ми Янис много гледахме и много искахме да тренираме бокс. Баща ни ни купи боксови ръкавици, когато бяхме на 6-7 години, и по цял ден се биехме вкъщи. Баща ни реши най-накрая да ни заведе в една зала в ж.к. „Дружба“ в Плевен, където срещнах първия си треньор – бате Боби Живков.

Илиян и Янис Колеви

– Какви успехи имате със спорта в България?

– През годините съм тренирал в боксов клуб „Експрес“ и зала „Спартак“. След това започнах да тренирам с Александър Владимиров в боксов клуб „Мизия“, за който съм печелил куп медали от републикански първенства (8 златни, 2 сребърни и 3 бронзови) и бронзов медал от Европейското в София през 2012-та година.

– Имате брат близнак и по-малък брат. Някой от тях увлича ли се по бокса?

– И двамата ми братя тренират бокс. Брат ми Янис също има медали от републикански първенства, а малкият ми брат Александър учи китара в НУИ „Панайот Пипков“ в Плевен и също тренира бокс.

Илиян, Янис и Александър Колеви

– Живеете в САЩ. Кога емигрирахте и защо?

– Живем с брат ми Янис в Ню Орлиънс, САЩ, от 3 години. Емигрирахме, защото това е страната на неограничените възможности, и не ми отне много време да го осъзная и оценя.

Илиян и Янис Колеви

– Как се чувствате там?

– Тук се чувстваме страхотно!

– Къде тренирате сега и какви успехи имате?

– Треньор съм по бокс в залата, в която тренирам – New Orleans Boxing Club. Имам 2 мача при професионалистите. Дебютирах миналата година на много силна Гала вечер в Ню Орлиънс, която беше част от световните боксови супер серии. Дебютът ми беше с победа по точки над Антонио Хернандез. Следващият ми мач беше през февруари месец 2019 г., в който нокаутирах Нейтън Трепаниер още в първия рунд. Треньорът ми в САЩ в момента е Чейс Диксън.

– Срещнахте ли се със звезди в спорта?

– Срещнах се с много известни боксьори, а също така правих спаринг с двама действащи световни шампиони.

– За какво мечтаете? Как се виждате след 5 години?

– Животът е пред мен, не знам какво ще ми поднесе след пет години. Важното е да сме живи и здрави.

– Любими боксьори?

– Любимите ми боксьори са Детелин Далаклиев, Флойд Мейуедър и Генади Головкин.

Със световния шампион Детелин Далаклиев.

– А какво бихте искали да пренесете от САЩ в родината си?

– От Щатите в България бих пренесъл спокойствие.

– Българите зад граница по-лесно ли успяват, отколкото у нас?

– Само в България си мислят, че българите в чужбина успяват по-лесно, но всъщност не е така. Тук е много по-трудно, бих казал, защото си чужденец. Българите зад граница успяват, защото хората тук са различни – не завиждат и не те дърпат назад.

– Каква музика харесвате?

– Харесвам българска музика. Всеки път излизам на ринга на песента „Петко льо, капитанине“ в изпълнение на Слави Трифонов.

– Желая Ви добро здраве и още много победи на ринга и в живота!

– Благодаря!

Едно интервю на Даниела Дочева

Виж и това