СЕВЕРОЗАПАДНА ИСТОРИЯ!!! ПЕТРАНКА И СЕДЕМТЕ ОВЧАРЕ

3080

Автор : РАДОСЛАВЪ ТОДОРОВЪ

Имало едно време у Бокиловци една царица. Она не била истинска царица, ама била станала Мис Северозапад та от тама и дошла таа титла. Била се оженила за един личен момък у селото и забременела.

Минале се 9 месеца и родила момиче един път. Ама се уплашила царицата, коги детето зинало да реве неколко пъти, и побегнала да бие катерицата, нема с дечор да се разправа. Струвал правил Царо, (он не бил баш цар, а имал казан за ракия, та за съсеянете си бил жив цар) гледал па да се ожени и фанал една позастарела, ама убава вдовица от Берковица. Верно, била млого убава, а се занимавала и с магии. Секи ден питала едно огледало:
– Огледалце, я кажи коя е най – сгодна у Северозападо?
– Ти, си най – сгодна у целио Северозапад, та даже и до Дупница, надоле немам обхват.

С годините детето растело и ставало се по – убаво. Думали му Петранка. Една черна коса и едни длъги крака, майкоу… па и босчици имала.
– Огледалце, огледалце, я кажи коя е най – убава у целио Северозапад?
– Ти беше най–убава, ама вече си малко спарена, та Петранка е по-убава.
– Не е верно, да те убиа Господ!
– Верно е, верно е!

-sponsored-

Царицата фанала огледалото от яд и го фрълила на прасето Цецо и оно го срупало, като магаре – лукче.
Требва да се отръвем лаасе от таа пикла, не мое да е по–убава от мене.

Маменцето й злобно, викнала един ловджия.
– Заведи Петранка у Непирче, там чък до Баювица. И я утрепи, за доказателство ми донеси сръцето, да видим, че е умрела.
Завел я ловецо у Непирче, като ги излъгал, че манатарката е на 8 лв килото и я подлъгал да пойде да бере с ньего. Извадил пушката и казал на Петранка кък стоят нещата.

– Бако Пеци, молим ти се, не ме трепи, ша каам на татко секи ден да ти дава по кило рикия. Па я ше избегам у Замфирово и повече нема да се меркам тука. Не бил лош чвек Пеци, та се смилил над Петранка, па и ракийца обичал, изпуща ли се такава оферта?

Фанал и закоял едно яре и занесъл сърцето на царицата. Станал он пред ньеа и почнал да се пюнчи, вече си бил зел дело за днеска:

– Те вви го сръцето, госпожа, Петранка е нема вече, дай са един лев да земем една бирица.

У тва време Петранка се лутала из горите и полетата покрай селото, оти не могла да намери пъто за Замфирово и стигнала една дръвена барака. Влезнала вътре и кво да види да види – маса, телевизор, седем столета и седем кревата, било плъно с чорапе насегде и се не даянило от смрад. Почнала да чисти, ама млого изгладнела и погледнала кво има у ладилнико „Мраз”и намерила малко пача у едно тенджере и пръжено. Къде имало ток у таа затънтена барака, немом да ви каам, ама ладилнико работил. Апнала и се тръколила да дремне за малко, ама зачмала стабилно. Като се стевнило се прибрале господарете на къщата – седемте овчарета.

– Кой ми е изфрълил чорапете?
– Кой ми е изел пачата?
– Кой ми е изпрал куртката?
– Кой ми е ровчил у щавляко?
Коги погледнали у единио креват, спи неква убавица.

Гошето потръкал ръце:

– Малее, таа спи у мойо креват – за мене си е!

От там Спас изревал на умрело:

– Беги, що ако ти ударим една песница, ша ти фръкнат говната чъ у Враца, за мене а!

От тоя спор невестата се събудила.
– Кък се казваш, девойче, запитали у един глас овчаретата?
– Петранка…

Разказала им за премеждиата си и тия забравили за пошлите си помисли, греота би било!
Направиле сделка с нйеа да седи при них и да нги готви и можело да си живеа у къщата.
Ама щастието не било привилегиа у Северозападо, та станало така, че прасето Цецо, къде изело огледалото, умрело преди да го смеля и царицата си го зела, след като го разпорили, умила го от лайната и па почнала.

– Огледалце, огледалце, коя е най сгодна у Северозападо.
– Ти си млого сгодна, ама Петранка, дека живее при овчаретата у Ерано бръдо е по сгодно, малее, оти съм огледало!?
– Ой, маменцето й жилаво, жива, е да пукне ега.
Пробала неколко пъти – с отровен меелем, с отровен гребен, ма се се случвало така, че Петранка й се не мре.
– Да се забъкне, каква а.
Накрайо замислила най–коварнио си план и се заврела у кошарата и почнала да прави магии.
– Са да видиме като си отапе от таа дуня, кък ше посиньеа като на умрел циганин уйо!

Пременила се пак като бабичка и отишла до бараката.
– Има ли некой, продавам много убави дуни, зима иде, компот не се ли пие тука?
– Я не пущам вече никой тука, беги си по пъто!
– На 30 стотинки килото ти ги давам ма, нема ли да земеш.
– На 25 ша ги земем, трийсе са млого.
Бабичката не била съгласна и тръгнала да си оди, стигнала си почти дом, докато се вайкала, че толко евтино не моа да ги даде, ама се сетила, че не е дошла да прай изгодна търговия и се поврънала пак при бараката.
– Добре, на 25 стотинки и са твои.
– Далаверата си е далавера и Петранка купила неколко кила да тура зимнина, а бабичката рекла:
– Неска е на промоция, на ти най–убавата да си а изедеш така, не турай я у компото.
Отапала Петранка от дунята и се тръколила като абитуриен у 5 сабаале, след бало.
– Утрепах ли те, свиньо блатска, най–накраа – изквичела царицата и побегнала към них.

Като се прибрали овчаретата, я заварили на земята и видели, че е умрела. Правиле – струвале, ама она не ставала. Требвало да я погребват, ама нги било жал да гниа у черната земя, та й измислиле един аквариум от 200 литра и я туриле вътре.
Минавал от там тоя ден един знатен момък, Байо от Песочница.
Разказале му ква е историята и он е посакал.
– Дайте ми я, 600 лева ви давам, ама овчаретата не сакали да я дадат. Молим ви се, 650 лева !

Сбрале се на съвет и решили да я дадат, за тия пари ше си земат кварира у Байовица, нема висат като цифки у тая барака.
Дошле слуги на господаро и почнали да носат аквариумо, ама биле малко подпийнали (било Гергьовден) и единио се съпнал и изпущили аквариумо!

Тогива отровното парче дуня изкочило от устата на Петранка и она отворила гуреливи очи. Момъко не можел да поверва, ама сички биле млого щастливи. Дигнале голема сватба, а царицата като разбрала, че малката шаврантиа е жива, още отишла у ТКЗС – то да дири некви препарати да я трови, ДДТ и БИ58, ама там имало един откачен катър, бил й един къч и я фрълил у резервоаро за вода и она се удавила. А Петранка и храбрио момък (беше гледал на кръв у дискотека у Монтана) заживеле млого щастливо!

Радослав Д. Тодоров

P.S. В тази история са използвани действителни имена на лица, населени места и местности, но посочените действия са плод на художествена измислица, като по никакъв начин не кореспондират с реалния живот на героите и са създадени единствено с цел забавление и запазване на специфичните имена, прякори и диалекти в Северозападна България.

Виж и това