Сички сме раснали у нашия край така. Сиги детство ли е?

2804

Помня едно време точно по това време на годината като се запролети и започва великото чистене на село. Все едно ще идва президента у назе.
То беше две седмици от каквото се сетите.
Почваха майка и баба от рано сабаале да събират килимете за пране.Там долу на стотина метра от нас имаше перило. Ред чакахме , че всички перяха тогава.


Или преди сбор ставаше тая чистка, или преди първа пролет.То беше варосване на стените, на бордюрите.Триене на стъкла, врати и простори даже и на мрежата се мятаха да съхнат тия пътеки и постелки.
По цела седмица.Стане ли март месец все има какво да се прави на вънка.
Нема да забрава никога миризмата на прясна вар.Майка тамън вароса стените и па внесе печката, че ладно.
Игра ли?Коги?
У двора се събираше шумата, дека е гнила цела зима под снега и се палеше.Па се обръщаше местото да е готово да се сади лук, картофи, китки.
Що съм се сетила ли?!


Тогава немаше „ма чакай да изиграя и тая игра на телефона“ ми участвахме дейно всички в работата.
Дойдеш си от училище, само че си захвърлил раницата и айде на вънка да помагаш.
И не бях само аз така.Всички съученици знаехме кой къде ще сади картофи днеска.Я у двора, я на бостана.
Часка се разбирааме да са събираме на поляната да играем.Като изоглавени тичааме.
Прибирааме се каталясали , с кални обуща.


Ако имах късмет майка да не види,можеше и да ми се размине боя , че влазам с тия обуща, па днеска е посляла баш праните черги.
И тия дни съм се затрила по двору.То слънце пекна и рекох и я като едно време да пречистя.Да, ама едно време бях дете, па сега те я съм мама.

Налегна ме носталгия.Некак по-друго беше.По-истинско.И ич не ме е срам, че ида от село и сигурно съм селянка.
Вервам, че всяко дете израснало така е станало човек посленка.
Имале сме детство.Учили са ни да знаем кое от къде иде ама нагледно.Учили са ни от маленки на хлеба на твърдото.Ама не като роботи.
И пак сме имали време да играем.
Имали сме и вечерен час.
Имали сме и приятели на тумби.
И любима пейка.
И помним с кого сме си събирали стотинките за семки.
Сиги детство ли е?
Не разбирам.



Автор: Иси /Isi /

Харесайте страницата и във Фейсбук



Виж и това

[Fancy_Facebook_Comments order_by="reverse_time" language="bg_BG"]