В Нидерландия свалят шапка на български инженер

455

На фона на това колко много българи се завърнаха от „гурбет”, подгонени от коронавируса и предпочели да са в дните на изолация до близките си и семействата си, има и такива, които продължават да работят в чужбина и да служат за пример, там където са.

Не им е лесно в дните на изолация, но и преди това те са знаели, че са далеч от дома. Топли ги уважението и авторитетът, който са успели да отвоюват на новите си работни места. А това невинаги е лесно.

Такъв пример е бургазлията Венелин Петков, който тръгва за Нидерландия не защото е подгонен от липсата на работа, а от предизвикателството, пише Черноморски фар. Доказан специалист, който е бил в екипите на големи предприятия в Бургас, той приема идеята да се доказва на чужд терен като нова възможност.

През 2018-а започнах работа като електротехник в Холандия, която се оказа страна не само пълна с лалета, музеи и канали, а и един предлагащ големи възможности трудов пазар. Тази Ниска земя е отворена към всеки, който отговаря на нейните изискванията, поради което реших да се самопредложа на вниманието на холандски работодател”, разказва за началото Венелин.

Става му много приятно, когато разбира, че българското образование и квалификация са достатъчни, за да му осигурят холандски трудов договор. Естествено, и необходимото поле за доказване в новата работна среда. В Нидерландия преминава през различни форми на съпътстващо обучение и изпити, които му осигуряват допълнително сертифициране, необходимо в конкретната му работа.

„Това, с което ежедневно се занимавам, е индустриална електротехника. Тя включва всичко, което е необходимо да се направи, за да заработят машините и съоръженията на всяка една индустриална работна среда. Проектите, по които ме наемат да работя, са на територията на целия Европейски съюз и са с осреднена продължителност от две до четири седмици”, обяснява спецификата на работата си бургаският инженер.

Така идва и признанието за добрата му квалификация и перфектна работа: „През лятото на 2019-а бях нает от VERWATER, за да работя по техен проект в TATA STEEL. Проектът се нарича WINDMACHINE 26 и работата ми бе да участвам в изработването на конкретен етап от електрочастта, необходима на този обект. Самостоятелно и в екип изработвах кабелни трасета, полагах кабели, подсъединявах това, което бе заложено в проекта”.

В Холандия всяка една работа получава крайна оценка. Оценъчните критерии са различни, но 10 точки е максимумът за отлично свършена работа. Обикновено оценките са около 7. По проекта WINDMACHINE 26 бургазлията  работи основно със своя холандски колега. Любопитното и повод за гордост е това, че работата, която са свършили с него, получава от TATA STEEL оценка 9, което според колегите му е изключителен успех и много рядко случващо се.

На Благовещение видях мартенския брой на KNOW, в който на две страници се разказваше за проекта  WINDMACHINE 26, за работата, която е реализирана към момента и за хората, които пряко са участвали в нея. Независимо, че всичко бе на холандски език, щастлив бях да видя, че журналистическият материал започва със снимка на моя колега, но завършва с моята. Удовлетворително признание за положените усилия и за резултатността на нашата работа, които не са останали незабелязани”, усмихва се Венелин за благата вест.

По WINDMACHINE 26 той е работил малко повече от четири седмици, всъщност до декември.

През 2020 година VERWATER ме наеха отново и сега работя на техния следващ индустриален проект, обяснява за делника си инженерът.

Пандемията от CОVID-19 не подминава и Нидерландия. И там, в градчето близо до Амстердам, където живее Венелин, се усещат напрежението и ограниченията. И там ресторантите са затворени, както и част от магазините. Но режимът е по-либерален, отколкото у нас. Залага се на добиване на колективен имунитет.

Тук ние продължаваме да работим, но всяка една работа така е организирана, че физическата близост между работещите е или изключена, или е сведена до минимум. Сега групата ни е по-голяма и в най-разширения си състав включва изключително езиково разнообразие: холандци с различен произход, румънец, иранец, португалец, молдованин, германец и моя милост от Бургас, България. Работим, общувайки на английски език, който е и основният чужд език в Холандия”, обрисува работната среда и ситуацията в страната на лалетата.

В Нидерландия Венелин е сам. Съпругата му е в Бургас. Тя е директор на Основно училище “Антон Страшимиров“ и се бори дистанционно с предизвикателството на образователната ни система. Големият им син е в Лондон. Остава там, след като се дипломира. Малкият им син е трета година студент в Абърдийн и той не се е прибрал в дните на пандемията.

Много съм горда с моите мъже”, казва Дияна Петкова, макар и с лека нотка на тъга в гласа. И продължава: „Ако трябва да определя ситуацията в нашето семейство, тя е предизвикателство. Предизвикателство към семейството като такова. Всеки един сам по себе си е достатъчно доказал се като специалист или студент. И всеки има своя път и шанс да продължи да израства. Другата дума, която е определяща, е – трудно. Като човек и като жена наистина ми е трудно, защото трябва да се справям сама. Но на преден план, въпреки всичко, излиза гордостта ми, защото  всички  са активни, отговорни и доказват уменията, които са добили в житейския си път”, заключава Дияна.

Историята на Венелин и неговото семейство не е единствената. Със сигурност има и други бургазлии, които имат с какво да накарат всички да се гордеят. Тя е доказателство за силата на българския интелект, на упоритостта и възможностите, които всеки може да демонстрира не само у нас, но и в чужбина. Да направи така, че всички да го уважават заради труда и ума му.

Да оцелява в кризи, независимо от това дали е със семейството си, или на хиляди километри далече от него.

Виж и това

[Fancy_Facebook_Comments order_by="reverse_time" language="bg_BG"]